Много се радвам, че това ще бъде първата публикация в сайта ми. Понеже сега сме в подготвителния период и няма състезания, ще се върна малко назад във времето и ще направя анализ на вече изминало състезание през сезона. Избрах това да бъде Държавното първенство – Дълга дистанция, която се проведе край гр. Велинград.
Е нека да започваме!
Състезанието се проведе на доста тежък терен и като добавим горещото време, си беше истинско предизвикателство за състезателите. Това доведе и до отказването на доста от тях.
Бягането ми не беше от най-добрите. Още за 1-ва, оставих близо 3 минути и след това за 3-та още около 40 секунди. Във втората половина грешките зачестиха, понеже, вече бях доста изморен физически, което ми попречи на ориентирането. Все пак бях изненадан, когато финиширах и разбрах, че съм успял да се класирам на 3-то място.
Ще направя един кратък анализ на по-интересните отсечки. Отсечките на които съм допуснал грешки, като ще побавя и gps анализ от самото състезание.
Старт – 1-ва
Както споменах, още за 1-ва допуснах грешка, където загубих близо 3 минути. Извода ми е ,че много ще трябва да наблягам по време на тренировките, на стартирането и намирането на 1-ва точка. Специално тук, тя не беше нищо особенно.
Отсечка 2 – 3
Това е една от по-интересните отсечки. Аз избрах варианта от дясно, който леко губи от този по правата. Също така успях и да допусна грешка от близо 40 секунди, като не си дочетох картата, пресякох по-рано реката и се качин на другото било. Най-бърз сплит има Мариан Ноев – 5:43 мин. а от тези със gps, Боян Софин – 5.54 мин. който бяга по средния вариант.
В следващата част от маршрута, успях да се концетрирам. Започнах да намирам точките по-бързо и без да допускам загуби.
Отсечка 13-14
Дойде ред и на най-дългата отсечка от състезанието. Видимо е, че отсечката е с два основни варианта (ляв и десен), където бягат и всички състезатели.. Аз лично не виждам да има какъвто и да е вариант по правата, като алтернатива за бягане. Тук трябва да се вземе в предвид, особенностите на двата варианта, ляво – да качиш и след това да пуснеш или дясно – да пуснеш и след това да качиш. Десния вариант е с около 15-20 метра повече качване, но пък е спорно дали е по-бавен. Аз и Ивайло Каменаров, избираме десния вариант, а Кирил Николов левия, като разликата във крайните сплитове е много малка. Най-бърз бе Ивайло Каменаров – 12.01 минути, следван от мен и Кирил Никилов с равно време – 12:15 минути.
В този момент, умората започна да си взима своето. Започнах да се разконцетрирам и да вземам повече грешни решения, като за много от отсечките до края на състезанието допускам грешки, най-вече при самата атака.
За 16-та и 17-та
Допуснах грешки в района на точките, поради слабата атака, без да избера добър изходен ориентир.
За 20-та и 21-ва
Отново грешките са от същото естество като предние две.
Отсечка 22-23
Тук вече толкова бях изтощен, че просто исках да стигна до финала и всичко да приключи. Тръгнах почти без целно към 23-та и просто исках да я открия. За жалост това доведе до греша, и вместо да си спестя малко мъки, направих точно обратното.
Изводи
1 – Много повече внимаване и концентрация за 1-ва точка, за да не се допуска грешка.
2 – Да внимавам повече при изпълнението на вариантите.
3 – Когато настъпи умора, да намаля скороста, за да мога да запазя концентрация и да поддържам нивото на ориентиране високо.
4 – Това, че наближавам финала, не значи, че съм финиширал.
Ако искате да видите цялата карта със gps проследяването може да го направите тук.
Това беше първата ми статия и анализ на моето ориентиране. Знам, че не е нещо кой знае какво, но съм сигурен, че след време нещата ще бъдат на много по-високо ниво и така ползата ще бъде много по-голяма за Вас и мен като ориентировачи.
Ще се радвам да споделите дали ви е било интересно, както и да дадете предложения и идеи как може да бъде по-добре.