Здравейте! Продължаваме с анализа от купа България 2019. Днес ще разгледаме втория състезателен ден. За мен лично, той бе най-трудния, както технически, така и физически. Изпълнен с отсечки с честа смяна на посоката, технични участъци с множество камъни и скали, както и места с гъста разтителност. Важно да отбележа, че днешния старт успя да затрудни почти всички състезатели.
Маршрут – М21Е
Първото, което виждаме е как маршрутът сменя посоката си постоянно. Също преминава от един вид участъци, където трябва концентрацията и вниманието ни да бъде на макс. Участъци, където може да бягаме на по-висока скорост, но разбира се отново концентрирани и внимателни. Днес ще ви покажа как аз и някой от останалите състезатели, грешим именно и двата случая.
Моето бягане отново не мога да кажа, че бе добро. Множество грешки, от които няколко големи, ми костваха близо 10 минути изоставане в края на състезанието. Основния извод, който бе причината за загубите ми през предишния ден, се прояви и днес.
Старт-1
Преди да прегледам gps-проследяването, не очаквах че 1-ва ще се окаже интересна отсечка. Основния момент е решението дали ще бягаме от ляво или дясно на групата скали. Вижда се, че бягането от дясно, въпреки, че е по-дълго, печели на варианта от ляво. Обяснявам си го по това, че от дясно, се бяга повече по пътеката, докато в ляво е повече през гората, която на места е по-гъста, което забавя скороста. Аз и Димитър Желязков, бягайки от ляво на скалите губим около 15 секунди от вариант.
Отсечка 1-2
Втора точка успя за затрудни доста от състезателите, включително и мен. Най-добре представил се тук е Димитър Желязков, следван от Николай Димитров на 26 секунди. Като цяло, печелившия вариант е по правата, а тези които бягат леко в дясно губят, въпреки по чистата гора. А всички, освен Димитър Желязков, които бягаме по правата, допускаме еднаква грешка според gps-са. Всички отиваме на по-голямата скала, която е над точката. Моята причина да го направя бе, че тя се виждаше първо и в същото време закриваше скалата на която вдействителност е точката. От там идва и загубата ми от 1 минута.
Отсечка 7-8
8-ма е една от отсечките, която също успя да затрудни доста от състезателите. Аз лично реших да подходя с повишено внимание, понеже отсечката ми изглеждаше сложна на пръв поглед. С добро бягане близко до правата, успях да се справя добре. Най-добре представилият се е Ивайло Каменаров, които бяга леко в дясно, в близост до полянките и над скалите. Не смятам обаче, че правата, тук губи на варианта леко в дясно. Най-големите загубили са Димитър Желязков, с около 2 минути, както и Николай Димитров с около 40 секунди.
Отсечка 9-10
Това е една от интересните за мен отсечки. Причината е, няма двама състезателя, които да бягат по точно един и същ вариант. Не мога точно да кажа, кой е най-бърз тук, понеже липсва сплита за тази точка, но пък основните печеливши са, Димитър Желязков и Ивайло Каменаров (двамата в зелено най-близо до правата) и Roman Zbranek, които е леко в дясно. Най-губещия съм аз, първо заради под варианта който избирам. Това е където след второто дере решавам да бягам над полянката с камъните, докъдето се движа сравнително на равно със останалите. Второ, грешката от близо минута, която допускам при атаката на точката. Обиколих три други камъка докато намеря моя. От вариант най-губещият е Теодор Йорданов, който първо бяга от дясно по хоризонтала и след това решава да спусне и мине от ляво на правата.
Отсечка 13-14
Една наглед не сложна отсечка, успя да затрудни много от съсетзателите (отново и аз съм сред тях). За себе си лично, все още се чудя, каква точно бе причината да загубя едни 3 минути тук. Мисля си, че това най-вероятно е подценяване на отсечката. Първо, че е къса и второ, не изглежда сложна. Но както аз, така и доста други състезатели правим идентична грешка.
Отсечка 16-17
Това е още една от интересните отсечки. Ще ви помоля първо да си изберете вариант преди да продължим нататък. Това е отсечката. на коята губят почти всички ( да не заправите и мен ЕЙ, отново съм тук), освен Roman Zbranek и Николай Димитров. Причината тук, не е толкова изборът на вариант, колкото атаката на точката. Всички допускаме грешката си, след пресичането на дерето преди точката. Моята загуба, идва от това, че не знаех къде точно съм в момента на пресичането на дерето. Грешката ми тук е, че не се спрях и продължих с идеята, че ще намеря точката на късмет.
Ето какво показва и gps-анализът
Отсечките от 18 до 22
Това за мен бе най-трудния участък, въпреки сравнително чистото бягане. По-стръмния склон, множеството камъни и скали, както и гъстата гора, направиха ориентирането и предвижването предизжикателство. Да не забравяме, че вече сме и към края на маршрута и умората също оказва влизание. В такъв момент, за мен е важно, да се опитаме да намалим скороста и да се фокусираме върху самото ориентиране и чистото откриване на точките, което лично аз успях да постигна почти на 100%.
В края на деня ситуацията изглеждаше така: Победител отново е Ивайло Каменаров -61:56 минути, с 46 секунди пред Roman Zbranek. Аз съм пети, на близо 10 минути изоставане. Утре продължаваме и със последния състезателен ден – преследването, което за мен винаги е бил най-интересния и динамичен старт от трите.
Статията от първия състезателен ден може да прочетете тук
Цялото gps-проследяване може да видите тук