5 Техники за по-добро ориентиране

Днес ще си поговорим за някой от техниките, които често използваме в ориентирането, за да преминаваме и  откриваме контролните точки. Като всяко нещо и в нашия спорт има правила и тънкости, които ни помагат да се справяме със създалите се ситуации.

Техниките в нашия спорт са важни елементи без които не можем. Нужно е да ги използваме и най-вече да съомеем да избираме правилната техника според конкретната ситуация. Добре усвоени и приложени, те ни позволяват да се предвижваме по-бързо, уверето и безгрешно.

Днес ще ви разкажа за едни от най-често използваните техники, които се използват  по време на всяко състезание и тренировка.

1 – Избор на вариант

Да започенем с това, че за всяка една точка, ни е нужно да изберем пътя, по който да стигнем от мястото на което сме до следващото за възможно най-кратко време. Той е всичко от между всичките решения, които можем да вземем между две контролни точки. Това е от наистина важно значение, защото избора на правилният вариант ще ни осигури по-бързото преминаване през отсечката.

За да изберем възможно най-добрия вариант е нужно да вземем предвид особеностите на терена, добър изходен ориентир, проходимостта на разтителсността и разбира се нашите силни страни.

Тук ще добавя, че не само варианта би трябвало да ни е добър. Също толкова важно, ако не и по-важно е дали успешно ще изпълним предварително избрания от нас път. Защото дори и да сме избрали по-бавен вариант, който ако изпълним добре, дори може да спечелим пред другите състезатели. Затова преминаваме и към следващата техника и тя е:

2 – Опростяване

Варианта се състои от няколко ориентира, които се наричат ,,опорни ориентири“. Картата ни дава много информация, но не цялата ни е нужна, за да откриваме контролните точки. Точно тук е мястото на опростяването. Да вземем предвид тези обекти, които са най-характени и ще видим лесно. Които ориентири ще ни помогнат да повишим скоростта си на предвижване , както и нашата увереност по време на отсечката. Важно е тези ориентири да са достатъчно характерни и съобразени със спецификите на района на който сме, защото на един терен е по-лесно да използваме едни ориентири а на друг ,други.

3 – Насочване

Техниката се използва най-често когато контролната точка е след характерен линеен ориентир. Тя ни помага чрез умишлено насочване в ляво или дясно от правата, да знаем от коя страна ще излезем на самия линеен ориентир и след това да се насочим към контролната точка. Тези линейни ориентири биват пъкета, дере, далекопровод, поляна или нещо друго. Това ни позволява да бъдем по-уверени и вместо да бягаме по правата, където ще се налага да следим по-прецизно посоката ни на движение, за да сме сигурни, че се движим по нея, което от своя страна ще намали скоростта ни.

С тази техника ще си позволим да бъдем по бързи по време на пробягването на отсечката, и няма да се налага да следим прецизно посоката ни на бягане.

4 – Функция за улавяне

Това е техника, която използваме в случаиете, когато подминем контролната точка. Това обикновенно е перпендикулярен линеен ориентир или очевидна характеристика, която ще ни даде информация, че сме подминали контролната точка. По този начин можем да елиминираме голяма грешка, която да ни коства много време.

Също така може да бъде и успоредно на маршрута ни, което пък ще ви покаже, че сте се отклонили в страни от посоката ни на бягане.

По този начин, дори и да не открием контролната точка от първия път, няма да сгрешим твърде много, защото имаме ориентир, който ще ни спре да допуснем голяма загуба.

5 – Изходен ориентир

Изходния ориентир е една от най-важните техники, които е нужно да използваме постоянно. Той е последният ориентир, който използваме преди да атакуваме самата контролна точка. Неговата цел е да ни вкара възможно най-точно към точката. Нужно да бъде характерен обект – голяма скала, кръстопът, събиране на дерета и т.н. Място на което сме сигурни, че сме там и място от където да вземем посока към контролната точка. В някой  случаи може да има няколко възможности за изходен ориентир, но от нас зависи да изберем този, който смятаме, че е най-сигурния за нас.

Изходния ориентир ни позволява да октриваме контролните точки по-лесно и сигурно, без да допускаме грешки.