Полезно

Евангелина Дяксова: Почти 12 години по-късно…

Евангелина Дяксова

Днес продължаваме и с първата девойка от младите звезди на българското ориентиране, а именно Евангелина Дяксова. Тя е една от най-успешните девойки в последните няколко години с множество добри класирания както на родна, така и на международната сцена. Тя е и една от малкото, които познавам, да практикува и съчетава няколко спорта наред с ориентирането като ски бягане и ски ориентиране, а до колкото знам май е участвала и в състезания по биатлон.

Ето и нейните отговори
  1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?
  • През пролетта на далечната 2009 година отидох на първата си тренировка по ориентиране в Борисовата градина. Сестрите ми вече имаха известен опит в този спорт, но аз бях бягала единствено по лентички досега. Истината е, че не бях особено въодушевена, но се оказа, че на всяка точка ме чака едно пликче с бонбони, от което мога да си взема малко. Очакванията ми определено бяха надминати и може да се каже, че се запалих. В последствие радостта от бонбоните беше заменена от тази от многобройните лагери, състезания и тренировки с деца на моята възраст. Почти 12 години по-късно ориентирането се е превърнало в неотменна част от моя живот.
  1. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой който те вдъхновява?
  • Прекарах шест години в групата на жени 12, но преди да се кача на стълбичката имаше една дългогодишна борба за топ 10 ( предимно с Ния 😀 ). Така в един момент обаче, когато започнах да се представям все по-добре и да печеля медали, чувствах, че положените усилия са оценени. Именно това усещане беше причината да започна да тренирам целеустремено и да се боря да заслужа националния екип, а случи ли се това да участваш на международно състезание от висок ранг, определено трудно можеш да се откажеш да тренираш.
  • Относно вътрешната мотивация, винаги съм считала, че човек трябва да дава всичко от себе си и да се представя по възможно най-добрия начин. Още от малка съм в много конкурентна среда и това да доказвам възможностите си винаги ме е мотивирало.
  • Предимно състезателите от световния елит са ми служили за вдъхновение, като например Tove Alexandersson, която успява да съчетае толкова добре лятно и ски ориентиране и да бъде винаги на върха. Извън тях обаче винаги съм се възхищавала на майките като Антония Григорова, които се завръщат по-мотивирани и заредени със сили от всякога.
  1. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?
  • Не мисля, че има състезател, който не си е мечтал за световна титла, но на всеки му е ясно, че трябва да бъде отдаден на 100 процента и това да се превърне в целта на живота му, което за жалост е доста труднопостижимо. Затова аз бих била по-скромна и бих си пожелала да не правя загуба повече от 30 секунди на скандинавски район. 😉
  1. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него.
  • През 2016 година се проведе Европейското първенство за юноши и девойки в Полша. За мен това беше първото състезание от толкова висок ранг и естествено се усещаше притеснението. След едно леко незадоволително представяне на дългата дистанция все пак бях избрана да участвам в щафета с Ади и Ясна. След миналогодишния им подиум с Бубето всички имаха доста големи очаквания за представянето и тази гадина. Аз бягах втори пост и точно преди да вляза в клетката за предаване Томи ми каза нещо от сорта на това, че вече чува химна 😀 По принцип не се впечатлявам от такива коментари, но тогава явно притеснението си каза думата и по време на маршрута не успях да се концентрирам на сто процента, което ми изигра лоша шега и изгубих доста ценни минути. Дори не помня кои финиширахме, но бях страшно разочарована от себе си. Как ми мина ли? Като на всички – поплаках си, поядосвах се, направихме доста обстоен анализ и започнахме приготовленията за банкета вечерта. 😉
  1. Кои са трудностите, които изпитваш в твоят тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?
  • Трудностите могат да бъдат много – често произлизат от това, че се старая да се представям перфектно както в спорта, така и в училище, и на моменти изпитвам големи затруднения с разпределянето на времето. От друга страна, напоследък се появяват контузии в най-неподходящото време, които пречат значително на това да надграждам и да подобрявам резултатите си. Промяната първо трябва да дойде от теб самия (в случая да имам по-ясен план и организация на ежедневието), но важна роля играе и подкрепата на околните (семейство, треньори, приятели), без които развитието е невъзможно.
  1. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.
  • За да бъдете мотивирани, трябва преди всичко да се чувствате добре, затова, каквото и да правите, не спирайте да се забавлявате и не „отлагайте“ тренировките!

Аз останах с много години впечатления от това, което е написала Ева. И тя също като Стефчо се е постарала много и е написала нещо, от което можед а почерим опит, знания и мотивация.

Предишното интервю заедно със Стефан Йорданов може да прочетете тук.

Ева искаше да сподели с вас и една готина песничка, затова я пускам тук в статията да си е изслушате :D.

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, споделете я, за да достигне до колкото се може повече ориентировачи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *