Красимир Данаилов: Няма елитен състезател във…

Здравейте! Време е за още едно дълго и изчерпателно интервю с наистина ценни неща в него. То е на човекът доказал се като треньор и специалист по ориентиране. Ръководител на множество национални отбора през годините. Подготвил и много състезатели от своя а и не само от своя отбор, които са участвали на Европейски и Световни първенства. Това е Красимир Данаилов, треньор на СК ,,Младост“ Благоевград и генерален секретар на Българска федерация по ориентиране.

Ето какво сподели и той.

Да започнем с една уговорка – ще се постарая да говоря простичко и разбираемо от всички и ще се стремя да не използвам научни термини за да е ясно и на малки и по големи за какво става въпрос. ОК ???

ОК сме!

1. Каква подготовката е нужно да направи един състезател преди състезание? Каква информация е нужна той да знае за съответното състезание, район, карта и др.?

• Нищо ново от това, което до сега са казали в интервютата си всички състезатели – предварителната подготовка, тактика за едно състезание, включва:
• Търсене и намиране на информация за предстоящето състезание от всякакво естество и по всякакви канали. Запознаване с бюлетини, стари карти, разговори със състезатели и треньори, които са били на тези места, максимално използване на информацията от предварителните тренировъчни лагери в тези страни  /най-доброто/ – карти, климатични условия, грунд, терен и т.н. И не на последно място – търсене и трениране на подобни или близки райони, терени и карти в нашата страна.

2. Загрявката е важна част от всяко едно състезание. Какво е нужно да направи един състезател, за да загрее добре? От значение ли е дисциплината в която ще участва?

• Изключително важен елемент от подготовката за старт. Определено има значение как ще загряваш за спринт или за маратон. Същото важи и за избора на състезателната екипировка, но малко състезатели обръщат внимание за това.
• Много важно нещо е да се ползва и подгряваща карта, ако организаторите предоставят такава, както и моделна карта.
• Загрявката е част от участието на състезателя в дадено състезание, тя е фактора, който трябва образно казано да приведе състезателя в пълна готовност или в „боева готовност” за стартиране и успешно участие в състезанието.
• Разгряването предизвиква засилване на циркулацията и повишаване на телесната температура, като в последствие се увеличава мускулната еластичност и така се избягват мускулните травми.
• Загряването зависи и от това, какъв тип характер сте – по един начин трябва да протече загряването като цяло на един флегматик и по друг начин на един холерик!
• В зависимост от това в каква дисциплина участваш, същинската част на загряването е различна – не е едно и също дали ще бягаш спринтова дистанция или дълга или маратон. Както всяка дисциплина си има своя специфика, така е и със загряването – за всяка дисциплина трябва да бъде различно, пак казвам – в същинската си част!

3. Как би могъл да се справи със психическото напрежение един състезател преди старт? Знаем, че това е сериозно предизвикателство, а и проблем на много състезатели…

• Хубав въпрос! Всеки състезател е различен тип характер и всеки по различен начин изразява своето психическо напражение преди старт – едни са нервни, други паникьосани, треперещи и т.н., но пък има и такива на които казваме, че е „перде” /не му пука от нищо/, но трябва да знаете, че на външен вид това е една заблуда на пръв поглед  /вътре в „душичката” им всичко се бушува, но те него показват външно/. Та преди старт всеки един състезател трябва сам да се концентрира върху това което го очаква, да вярва, че е подготвен отлично физически, технически, тактически и е готов за „битка” на 100% и да няма и старх от предстоящия старт – стархуваш ли се от дадено състезание или дисциплина, ти си обречен на провал.
• Има доста литература по проблемите на психологическата подготовка на състезателите по ориентиране – от наши и чужди автори, която може да се ползва.
• Все пак ние сме хора – използвайте Вашата втора сигнална система, мислете позитивно преди старт – Вие и Вашите треньори най-добре знаете Вашите силни страни в ориентирането и насочете цялото си внимание именно върху тях. Забравете негативните неща през, които сте преминали по време на подготовката си или спомени от предишни неуспешни стартове и състезния. Радвайте се, че имате едно предизвикателство пред Вас и, че ще се справите успешно ! Вие сте „машини” и влизате в една игра, една магия, наречена „ориентиране”.

4. Знаем, че доброто/лошото начало на едно състезание до голяма степен определя и крайния резултат. Как най-добре би било да подходи един състезател в началото на състезанието?

• Вече доста се изписа по този въпрос от предните интервюиращи – тръгване по бавно, вработване и т.н. Да това е вярно, но имаме и спринтови дистанции, къдете всяка секунда е ценна, нали?
• Така, че подготовката Ви за старта е от голямо значение – и физически и психологически. Важно е състезателя да е работил върху всички видове подготовки, да има идеална памет и най-вече зрителна, „фотографска”  памет  – да може да запаметява картата, отсечката, да я „фотографира” и да отделя по-малко време да гледа картата. Това също се тренира!
• От физическа гледна точка е като една кола: дълги дистанции – тръгваш на първа бавно и постепенно превклюзваш на по горна предавка, а за спринт трябва да тръгваш направо едва ли не на втора, трета скорост – малко време за вработване с картата. Също подлежи на трениране!

5. Какви факти, трябва да определят стратегията на един състезател за съответното състезание, което да му помагне да се представи по-добре?

• Предварителната стратегия за успешното представяне в дадено състезание е плод на многото работа, която е извършена преди самото състезание. Тя е плод на предварително проучване на състезателния район – казахме го вече в 1-я ти въпрос, както и каква е подготовката на дадения състезател, спортната форма в която той се намира, какво е неговото психическо, здравословно и емоционално състояние и т.н. Тук е необходимо да кажа, че много важна роля играе и треньора на състезателя, за да могат заедно да построят тактиката за дадения отговорен старт.
• Не знам дали е тук мястото, но искам да обърна внимание на „описанието” . То не случайно Ви се дава, това не е „украшение”, това е нещото, което ще помогне за намирането на контролната точка. Винаги трябва да знаете като тръгнеш към контролната точка, какво търсиш, на какво се намира, на каква теренна форма и т.н. Не гледайте само сигнатурата! Описанието помага, атакувайте контролната точка по описание! А за спринтовите дистанции – още по-голямо значение има описанието – къде е контролния знак – отгоре или отдолу, пред зида /стената/ или зад него и т.н. Всичко това е образно казано, смятам, че ме разбирате какво искам да кажа. Особенно по младите състезатели – научете символите на описанията, много са примерите за грешки от неправилно разчетено описание и от най-големите състезатели!!!

6. Знаем, че грешките са неизменна част от едно състезание. Какво да направи един състезател, за да се справи възможно най-бързо със ситуацията?

• При допускане на грешка всеки състезтел трябва да запази абсолютна концентрация и самообладание, да намали до минимум скороста на бягане, сверяване на карта с терен, включване паметта на макс – „къде бях, какво направих и къде съм сега” и никаква паника и бягане наляво-надясно или нагоре-надолу. Помислете, фокусирайте се къде за последно бяхте със сигурност и какво направихте след това, търсете големи ориентири – терен, ситация, които да Ви вкарат отново в ‘играта”. И един съвет – след грешка никога не тръгвайте на „наваксвате” изгубеното време, било то с по-висока скорост или с рисковано ориентиране! Загубеното винаги е загубено – така е в ориентирането, така е и в живота, запомнете. Увеличаването на скоростта или рискованото ориентиране, пренебрегване законите на ориентирането често водят до допускане и на следваща грешка и на следваща и пак и това е вече верига от грешки с което Вашето участие и класиране в дадено състезание е обречено. Запазете самообладание, всеки прави грешки!
• Печели този, който прави най-малко грешки, а този с най-малко грешки сте ВИЕ !!! /хах…/

7. Защо е важно да се разпуска след състезание? Каква е ползата от него?

• Има много литература по този въпрос, така, че всеки един може да прочете и да си отговори на въпроси от рода на „Защо трябва да загрявам” и „Защо трябва да разпускам” или „Защо трябва да правя стречинг” и т.н. Вярвам, че Вашите треньори са Ви го обяснили това многократно.
• Разпускането и стречинга спомагат отпускането на мускулатурата на състезателя, разхлабване на нервната ангажираност от току що завършилото състезание, успокояване на организма като цяло. То спомага активно да се нормализира функционалното състояние на сърдечно-съдовата и кръвоносна система на състезателя, което от своя страна довежда до интензивното отстраняване на отпадъчните вещества в организма.
• Целта на разпускането и стречинга след състезание или тренировка е по-бързото възстановяване на организма на състезателя, по бързото премахване на умората и ускоряване на всички възстановителни процеси в организма за да бъде той готов за следващ старт, както при нас се случва да стартираме на следващия ден отново, или да тренираме отново.
• Така, че ползата от разпускането е голяма и го правете винаги след състезание и тренировка – това е моя съвет !!!

8. След като е преминало състезанието, идва време за анализ. Как да извлечем максимална полза от него?

• Задължително е да се анализира преминаването на състезателния маршрут с правилните хора, анализ на варианти, грешки, слитове и GPS траковете и не на последно място – Правете си изводи за всяко нещо и си задавайте въпроса „Защо???”, защо го направих или защо не го направих. Споделяйте всичко с Вашите треньори, описвайте всичко, което се е случило от старта до финала за да се открият причините за допускането на грешките или други причини от друго естество. И най-важното след като анализирате и направите своите изводи за допуснатите грешки стремете се да не ги правите отново, тренирайте тези елементи за да не се повтарят отново.

9. Каква е ролята на треньора във всичко това?

• Определно голяма. „Болна” тема в българското ориентиране ! Много от състезателите сметнаха в последно време, че нямат нужда от треньори, че знаят всичко, че могат да управляват своята подготовка и участие в състезания, излизат да разтичат, спечелят две-три „зоокупи” и вече са „много добри състезатели”. Или пък погледнат, прочетат как тренира Дизела, Тиери Джоржу, Дани Хубман и т.н. и те започват като тях, но без да знаят, че всеки състезател, човек е коренно различен като индивид, спрямо всеки друг, че горепосочените правят това нещо много години за да са това, а не от вчера и в крайна сметка резултата какъв е….JWOC от 170 стартирали – на 110-120 място на 40-50 или 60 мин. след първия и въпроса – ама защо така, ама аз не съм грешил много, ама как ме бият с толкова много време, ама аз нали съм добър и т.н.
• Няма елитен състезател във всеки един спорт, който да няма треньор, съветник, консултант или както искате, така го наречете.
• И както казва Митко Бербатов – „Никога не забравяй от къде и с кого си тръгнал в този спорт”. Кой те е запалил, кой ти е показал карта и компас, кой те е учил, грижил и помагал да бъдеш това, което си днес!!!
• Треньорът е човекът, който най-добре те познава, човек, който е израсъл с теб, човек който знае много за теб – като човек и като състезател, човек, който ти е приятел , човек, който знае повече от теб  за ориентирането и видовете подготовки, човек, който е готов да се раздаде или се раздава на 100% за теб във всяко едно отношение, човек, който иска най-доброто за теб, като състезател и като ЧОВЕК, човек който са радва и скърби заедно с теб,  както и в много случаи този човек е дори повече от родител .

10. Какъв съвет ще дадеш на всички състезатели в България, когато те застанат на старта?

• Да дават най-доброто от себе си. Да бъдат себе си! Да правят това, което най-добре могат от гледна точка на всички техники в ориентирането, да бъдат нахъсани и да не се предават! Да бъдат отдадени изцяло на нашия спорт, да тренират яко, целогодишно, а не „кампанийно” ако искат да станат добри състезатели! Защото знаете, че ориентирането е една магия и не случайно се казва „Ориентирането е начин на живот”. Бъдете и Вие част от тази магия и този живот!

Пазете се и бъдете здрави!!!

Наистина, наистина много изчерпателни отговори на всеки един въпрос. На мен много ми допадна, че дава и разказва с примери. Също така съветите и това, че казва нещата такива каквито са. Както и нещата, които много от състезателите, та дори и треньори пренебрегват в една такава подготовка. Мен всичко това ме накара да се замисля върху някой неща. А вас?

Аз ви препоръчвам да го прочетете още веднъж, но и не само това интервю, ами и всички останали.

Мисля си обаче, че каква поредица от интервюта би била, ако накрая не разкажа и своя опит. В следващите две статии е мой ред да отговоря на всички тези въпроси. Те ще бъдат и последните две статии по тези две така важни теми.

Предишното интервю с Валентин Каменаров, треньор на СКО ,,Компас-крос“ Русе, може да прочетете тук.

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, ще ви помоля да я споделите, за да достигне до повече ориентировачи.

до следвашия път!