Новини

Купа България 2020

Купа България 2020

Тази година Купа България 2020 се проведе на Шуменското плато, който е един доста специфичен район изискващ много добра работа с компаса. За жалост, мога да кажа, че това бе едно от най-слабите ми представяние от цели 12 или 13 участия на Купа България. Допусках сериозни грешки във всеки един от стартовете, а като добавим и здравословните проблеми през първия състезателен ден, където дори и ходенето ми беше предизвикателство след средата на маршрута, просто бях я втасал от всякъде.

Купа България 2020 – I ден

През първия ден направих едно от най-слабите си бягания от много време насам. Допуснах много грешки, а и не се чуствах в най-доброто си състояние още по време на загряването си. Стартирах внимателно за 1-ва и я намерих без проблем, но за втора подцених атаката си и загубих около минута и 20 секунди. Оттам натататък нещата потръгнаха малко по-добре до 7-ма където избрах не само грешният вариант, но допуснах и грешка. Като цяло, вече започнах да не се чувствам много добре, да времето беше тежко за всички състезатели и много от тях не са се чувствали добре, но явно мен ме е ударило както трябва. До края на маршрута постепенно ходенето, та дори на места и поравното започна да става мой пръв приятел. Като добавя и грешките които допуснах, нещата не бяха никак розови.

В крайна сметка след първи състезателен ден бях на 13-та позиция на почти 40 минути изоставане.

Карта първи ден

Купа България 2020 – II ден

След вчерашното приключение в гората и 2-3 часовото реанимиране след това, днес се чуствах много по-добре. Реших да загрея по-малко и застанах на старта спокоен, понеже така или иначе шансовете за добро класиране вече се бяха изпарили. Отново първата грешка дойде за 2-ра точка, а веднага след това и за 3-та. И двете точки бяха с бягане по посока, а като цяло на мен това ми е една доста слаба страна в ориентирането, на която сериозно обмислям да наблегна в тренировки си оттук нататък. Почти всички грешки през този ден се припокриват с тези за 2-ра и 3-та. Интересното, което забелязах след като прегледах gps-сигнала е, че на много от тях в първата половина на отсечката се движа добре и след това започва да идва оклонението от посоката.

В днешния ден успях да се придвижа до 10-то място, но отново с голямо изоставане от над 16 минути. Все пак бях щастлив, че от здравословните проблеми от предния ден нямаше и следа и отново имах силата да бягам здраво.

Равносметката след първите два дена бе следната: 10-то място на 55:09 минути изоставане от първото място и почти без никакви шансове за по-предно класиране дори и с 1-но място.

Карта втори ден

 

Купа България 2020 Валентин Шишков

Купа България 2020 – III ден

Третият ден премина чудесно за мен. Успях да се класирам втори за деня на малко под 3 минути зад Иван Сираков. Загрях и отново застанах на старта спокоен, знаейки, че шансове нямам. Разбира се, неизневерих на себе и този ден и отново сгреших за 2-ра точка. Оттук насетне ориентирането ми потръгна и до края на маршрута имах няколко малки грешки, както и няколко неоптимални варианта. Трябва да спомена, че от 10-та точка до края бягахме заедно със съотборника ми Апостол Атанасов, с който в редките случаи, когато се случва това, сме много добра комбина.

Карта трети ден

В края на цялото това приключение резултатът бе следния: 9-то място на 47:42 минути от победителя.

Очаквайте скоро и подробни анализи от трите състезателни дни.

Адмирации и за организаторите от НСА – Сивен, и за целият труд който са положили да проведат състезанието на толкова високо ниво.

И за финал искам да споделя, че аз никак не останах без награда нищо, че не съм бил на стълбичката или това, че нямам етапна победа. Без ни най-малко да очаквам през втория състезателен ден по традиция имаше жива награда за 8-ят от зад напред в елитната група, който за радост или не бях аз. Първо, това не знаех, че съм аз и второ не знаех, че ще има и такава награда, понеже никъде не бе споменато или поне не съм видял. Бях супер изненадах, когато бях повикан на сцената и ми бе връчено едно много яко и сладко кученце, което кръстих Шумен, за да напомня за това състезание.

За жалост нямам никаква възможност да го гледам и се наложи да го подаря на едно лъчезарно момиче, което много му се радваше и се надявам да се грижи добре за него, но смело мога да кажа, че това е може би най-хубавата награда, която получавам за всичките тези години от както се състезавам.

Шумен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *