Най-накрая положението покрай вируса започна да се нормализира с което се проведе и тренировъчен лагер на националния отбот от 13 до 16 юни в района на гр. Ахтопол. Въпреки че, тази година всички международни стартове за мъже и жени бяха отменени с което заминаха и целите ми свързани с тях, бях много развълнуван, че отново ще бъда заедно с готини хора, ще се забавляваме и ще тренираме здраво. През последните 3 месеца, водих подготовката си сам заради мерките, което много не ми понасяще и много често ми се въртеше мисълта от къде и как да съкратя тренировките си, но вече е друго.
Пътувахме на 12-ти вечера и още на следващия ден ни очакваха две тренировки, дълга дистанция сутринта и средна дистанция – релеф следобед.
Първата тренировка не мина по най-чистия начин, но бях доволен от бягането си имайки предвид, че за 3 месеца съм бягал с карта не повече от 5 пъти. Не успях да избягам 1-ва много оптимално и спуснах повече отколко бе нужно при изпълнението на варианта. След това бях се насочил за 5-та точка вместо за 3-та, което като цяло не бе голяма загуба. заради конструкцията на маршрута. Оставих минута за 7-ма, където тръгнах по-вдясно по билото близо до дерето и затърсих точката на другата група с камъни. До края нямах затруднения и с по-леко бягане успях да си намеря точките чисто. КАРТА
Втората тренировка за деня бе релеф. На нея се справих почти пефкетно с малки грешки за някой от точките. По-голямия проблем бе, че като отида в района на точката трудно виждах знака, затова и на 9-та, която не беше маркирана, отделих около минута да прероря всичко в радиус 20-30 метра, за да я открия преди да се откажа. КАРТА
Втория ден продължихе със средна дистанция на маршрута на М40-45 от купа България 2018 година. Започнах добре, движех се нормално и чисто, но за 10-та точка оставих близо 4 минути и половина, като не знам и все още не мога да си обясня каква точно бе причината за тази груба грешка. Губя около 40-50 секунди на излизането от 8-ма, като избирах да изляза по билото на горе а не по хоризонтал до пътеката.
Следобеда беше интерсен. Направихме горска спринтова щафета от 2 поста, като всеки бягаше по 3 пъти. Заедно в отбор със Стефчо Йорданов от Русе, направихме добри бягания и финиширахме първи от 16 щафети, но в последствие разбрах, че на две от кръгчетата съм взел грешни точки и разбира се, бяхме декласирани. Извода е, че на щафета винаги, ама наистина винаги ТРЯБВА да се гледат сигнатурите, а аз просто реших, че ще се оправя без тях… КАРТА
Следващите дни продължиха с спринт на 15-ти сутринта (карта), средна следобед (карта) и на 16-ти сутринта с дълга (карта). Като че ли ориентирането през тези тренировки вместо да се подобрявана, започна да става по-зле, дали заради умората или някаква друга причина. GPS – проследяването на тренировките също може да видите тук.
Изводите които си направих и уроците които научих са обнадеждаващи и въпреки не толкова добрите бягания по време на лагера вярвам, че напред през сезона ще успея да реализирам потенцияла и подготовката си досега.
Разбира се, нека не забравяме и всичкото това забавление по време на лагера, защото не всичко е само тренировки. Игрите, забавленията, подкрепата, усмивките и смеха, правят всеки лагер незабравим и уникален. За пореден път се убеждавам колко е яко с всички тези хора и съм благодарен, че съм избрал да се занимавам именно с този невероятен спорт. Ама те са винови, ей тея от снимките.
