Миряна Бойкова: Знаех, че за да успее човек…

Хайде, продължаваме здраво с още едно готино интервю с Миряна Бойкова. С нея се запознах миналата година на Silva O Camp, където и бях като тряньор. Въпреки, че влиза късно в ориентирането и съответно още от първата тренировка видях, че ходи, не знае какво се случва и се губеше за почти всяка точка, ме впечатли, че завършваше всяка една тренировка, дори и аз да й казвах давай да спираме, на което тя ми отговаряше ,,не, ще си намеря всички точки“. От тогава, тя напредна и научи много и именно затова избрах да помоля и нея да сподели каквото има, нищо, че не е част от НО.

Хайде и към нейните отговори!

1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?

• Запалих се по ориентирането от моя приятел – Петър Борисов, който по-късно се превърна и в мой съотборник. Историята не е дълга – бяхме на лагер и бях учудена що за човек излиза да бяга вечер, докато е на почивка. Точно тогава не се занимавах с никакъв спорт и той ме попита дали искам да се пробвам, като аз бях ужасно скептична. Не си бях и помисляла, че гората, аз и бягането можем да вървим ръка за ръка. Но му дадох шанс… и добре че. Сега разказвам тази история 3 години по-късно, като в момента ориентирането е много важна част от моя живот. Това, което ме накара да продължа да се занимавам с ориентиране бяха емоциите, които всеки от нас изпитва в гората (дори страха, когато се губех ужасно ужасно много в началото), и хората – приятелите, без които аз нямаше да съм същата сега.

2. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой който те вдъхновява?

• Започнах да се занимавам с ориентиране в късен етап от “детските си години”. Влязох в гората като Ж16 първа и в началото нямах и на идея какво се случва. Първата година тренирах ЕЙ така – стане ли леко хладно – оставам си вкъщи, но дойде ли лятото и започнахме ли да ходим по състезания просто усетих колко много ми харесва. Помня първия си “добър” старт – беше третият ден на Купа “България” 2018. Тогава всъщност разбрах какво е и национален отбор и че няма нищо лошо човек да опита. Знаех, че за да успее човек, трябват много усилия, но всъщност – аз просто се влюбих в процеса. Така почти винаги излизам мотивирана за тренировка, а когато не съм инатът и “щом другите могат, и ти можеш” изиграват голяма роля и се вдигат от дивана и отивам да бягам. Като изключим елитните състезатели в световен мащаб, ме мотивират всичките ми приятели – тези, чиито успехи гоня, и тези, които виждам, че полагат усилия, за да станат по-добри.

3. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?

• Повечето от нас си мечтаят за титли, но гледайки реалистично над нещата бих казала, че ми е рано. Моята цел е да мога да изляза от гората след всяко/добре де, почти всяко/ бягане наистина доволна. Аз съм много взискателна към себе си, така че за мен това би означавало да не допускам грешки или при грешки, те да са минимални. А заедно с чистите и бързи бягания – идват успехите.

4. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него?

• Започвайки така късно, не бях минала през лесните маршрути и се губех още от самото начало. Не знам колко пъти съм си казвала, че може би ориентирането не е за мен или че трябва да спра да тренирам сериозно и да продължа просто любителски, но до мен винаги са били приятелите, които са успявали да ме убедят, че не съм права и че след много неуспехи най-накрая ще дойде победата.

5. Кои са трудностите, които изпитваш в твоят тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?

• В най-пълноценния тренировъчен процес за един ориентировач според мен се крие наличието и на технически и на бегови тренировки. Подготовката на една техническа тренировка е доста времеемка. От изчертаване на маршрута до поставяне на контролните точки и събирането им. Освен това около Русе няма много райони, на които да се състоят различни тренировки. Така техническата ми подготовка не е на много добро ниво, но се опитвам да ходя по лагери, където тренировките имат огромен ефект. Както аз казвам, според мен повече тренировки няма да са ми излишни, но слушам треньорите и тренирам по план, а пък сега незаслужено ще си почина 2 седмици

6. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.

• От мен – дерзайте, защото тренировките наистина дават резултат. Ходете на ориентиране, защото ви харесва, забавлявайте се, защото гората не е само състезание.

Не знам, аз няма какво да допълня. За това кракто време в ориентирането, тя е успяла да научи и усвои толкова много знание и успя дда ги сподели с нас по доста интересен начин.

Полежелавам успех на Миряна и да няма повече такива кофти моменти.

Предишното интервю с звездата на ,,Бегун“ Варна – Преслав Щерев може да прочетете тук.

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, споделете я, за да достигне до колкото се може повече ориентировачи.