Преслав Щерев: Мечта си ми е да взема…

Време е за поредната доза мотивация, а днешният урок ще предаде Преслав Щерев. Един от младежите който знам, че тренира много здраво, за да постигне това, което иска както в ориентирането, така и в живота. Той е и един от младежите на които много се кефя за желанието им да правят това, което искат и да не се отказват, въпреки неуспехите които ги сполетяват.

нека да започваме!

1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?

• Започнах да тренирам ориентиране покрай един приятел. За мой късмет първото състезание, на което отидох беше 3Odays (състезание, което няма как да не ти хареса). Нищо не разбирах от ориентиране, но просто ми хареса обстановката и хората там и това ме накара да продължа да се занимавам с този спорт.❤

2. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой който те вдъхновява?

• След като вече няколко години тренирах ориентиране и разбрах, че има национален отбор, който ходи в чужбина на международни състезания, много исках и аз да стана част от състава. В началото си мислех, че е лесно и опитвах без трениране. В последствие разбрах, че няма как без бягане и започнах да тренирам повече и да гоня целта си. Вътрешни мотиватори и хора, които ме вдъхновяват са голяма част от приятелите и треньорите в ориентирането.

3. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?

• Мечта си ми е да взема медал на EYOC като за начало. Миналата година в Беларус бях много близо на спринта, но 17сек. грешка на предпоследна точка ме лишиха от това да я осъществя. Искрено се надявам догодина (последния ми ЕYOC) това да се случи и да зарадвам не само мен, но и цялото ориентиране. За целта обаче ще трябва да тренирам доста здраво през оставащата година, както физически, така и технически.

4. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него?

• Преди много често след лоши стартове изпадах в състояния на депресия и отчаяност. Мислех си как трябва да се откажа от всичко. В тези моменти винаги насреща бяха моите треньори и приятели, които ми казваха как не трябва да се отказвам, а да продължавам напред, да се уча от грешките си и да надграждам себе си. Така успях почти да изчистя този мой голям недостатък – да се подценявам.

5. Кои са трудностите, които изпитваш в твоят тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?

• За сега тренировъчния ми процес върви много добре. Има голям прогрес през последната година и продължаваме да надграждаме. Най-големият проблем за мен винаги са били контузиите, но те са част от живота на всеки един по-сериозно занимаващ се спортист и няма как без тях.

6. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.

• Поставяйте си цели в живота и ги изпълнявайте. Не изпадайте в депресивни състояния заради някакъв неуспех, а просто се учете от грешките си и ги поправяйте. След всеки неуспех, идва и успехът. Въпрос на време е да го постигнете.

Аз мога само да му благодаря за това, което сподели с нас и да му пожелая успех за целта, която си е поставил и вярвам, че ако положи нужните усилия ще я постигне.

Предишното интервю заедно с Евангелина Дяксова може да прочетете тук.