Полезно

Стефан Йорданов: Аз съм човек, който…

Стефан Йорданов

Днес продължавам с нещо, което вярвам, че ще ви хареса много. Реших да направя отново интервюта, но този път те да бъдат насочени към младите и изявени състезатели от възрастовите групи 16 и 18. Темата на която ще бъдат зададени въпросите е: Мотивацията на един млад ориентировач и трудностите по пътя към успеха. Целта ми е да покажа, какво мотивира тези млади ,,звезди“ да полагат толкова много усилия за постигането на техните цели и мечти, както и трудностите, които са изпитвали и изпитват по пътя, а всички ние знаем, че те не са никак малко.

Първият гост е Стефан Йорданов от отбора на Компас крос Русе. Той е един от младежите във възрастовата група – М16, който тренира много всеотдайно и според мен е постигнал едни доста добри резултати за възрастта си. Със Стефан, не се познаваме от много време. Едва от лятото на миналата година, но пък за това време той успя да подобри ориентирането си и резултатите си значително.

Нека не губим повече време и да прочетем какво ни отговори той.

  1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?
  • През 2016г. участвах в тренировъчен лагер на Шуменското плато, който треньорите ми от Компас крос бяха организирали професионално. Не очаквах много, тъй като и преди съм ходил на ориентиране и не се запалих още отначало. Може би защото бях на 9г. и в отбора имаше много деца и не успяваха да ми обърнат много внимание. Но този път на тренировките се справях много добре и ми харесваше, че правех по-добри времена от трениращите от преди около 6 месеца. Не спяхме на перфектното място, но атмосферата и хората бяха много приятни. Чувствах се като кралско дете: готвеха ми, даваха ми екипи, вземаха ме от дома ми и прибираха обратно вкъщи. Треньорите също ме харесаха и така започнах да ходя на тренировки, след което и на състезания. По-късно дойдоха и целите ми в ориентирането, които са основната ми мотивация да спортувам, за които ще прочетете след малко.
  1. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой който те вдъхновява?
  • Започнах да тренирам сериозно след като видях, че постигам добри резултати и може би това ме мотивира да тренирам и да ставам още по-добър. Аз съм човек, който е винаги готов за нови предизвикателства, поради това искам да постигна колкото се може по-високи постижения. Има много хора на които се възхищавам и техните постижения истински ме вдъхновяват. Като започнем от моите треньори, които ме вдъхновяват и ми помагат да постигам целите си и стигнем до още състезаващи се мъже и жени. А кой е моят вътрешен мотиватор ли..хмм..може би екипът на България.
  1. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?
  • Не мисля, че някой състезател не иска да стане световен шампион. Ех, да можех и аз да стана. Според мен за да постигна това постижение е нужно много труд и лишения. Може би трябва да тренирам в някоя държава в Скандинавието. За жалост не си поставям такива цели, поради факта, че мога да остана разочарован. Не съм готов на такива лишения, но това не ме спира да се състезавам за победата и да постигам най-доброто на което съм способен.
  1. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него?
  • Първата ми година в ориентирането беше много неприятна за мен, а именно 2016г. Още на първото ми състезание станах 4ти, но тогава бях доволен от себе си. На следващите състезание тук там влизах в 3-ката, но главно оставах на една позиция след медалистите. И както можете да си представите на Купа “България” и на ДП 12-18, заех 4-та позиция. И така цяла година. Бях малко отчаян и разочарован, но през зимата треньорите ми, започнаха усилена подготовка с мен, но уви, 2017г. бях за първа година в М14. През тази година рядко стигах до медалите. За щастие през следващите години, задобрях и вече имах самочувствие, да си мисля, че имам шансове за национален отбор. Това ми беше целта за миналата година. Имаше стартове на писта и един или два спринта, което за мен не е добре, тъй като всичките ми конкуренти ме превъзхождат по височина и по бързина. До последния старт за квалификация бях на 7ма позиция, което сериозно ме беше отчаяло. Дори не вярвах ,че мога да изместя някой във временното класиране. Но през цялата година това ми беше като мечта, исках го много. И край град Елена, направих добър, но не перфектен старт и ето, че заминах за европейското в Беларус. Не съм преживявал сериозен неуспех, тъй като аз бързо забравям и продължавам напред.
  1. Кои са трудностите, които изпитваш в твоят тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?
  • Може би това което ме кара да се чувствам некомфортно по време на тренировъчния ми процес е самото време. Тъй като в моя град лятото е доста горещо и често ми се налага да бягам към 15-16ч. поради ангажименти. И така малко по малко, след като натрупам няколко неприятни тренировки, мотивацията ми намалява и знам, че тренирам единствено за целите си. Същото е и през зимата, която в Русе е мразовита и снежна. През останалите два сезона има тренировки, които ми вдигат отново самочувствието, че не го правя напразно и общо взето става кръговрат и не смятам че в близките години ще прекъсна състезателния си процес. В момента не мисля че има нещо, което ми пречи да надграждам себе си, тъй като забелязвам че все още набирам сили. Мисля, че трябва да слушам повече, какво ми казват по-зрелите от мен и да вярвам, че няма невъзможно неща.
  1. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.
  • Моите треньори Камен и Валентин Каменарови, са ми давали много примери, за да ме мотивират и да добия самочувствие, че мога да постигна дадени резултати. Аз вече съм го повярвал, избрал съм своя път и се радвам, че вървя напред. Но вие, ако случайно не сте намерили своя път или сте нямали мотивацията за да го откриете, потърсете причината и променете мисленето си. Не трябва да смятате, че успехът ви ще дойде без дори да сте помечтали за него. Не трябва да съществува човек, без мечти и цели, защото неговото съществуване се обезсмисля. Променете гледната си точка, излезте от зоната си на комфорт и направете нещо за себе си. След като повярвате в себе си, направете нещо за обществото. В крайна сметка, вие като не си вярвате, кой ще ви повярва? Надграждайте себе си, не оставайте посредник и не се задоволявайте с това което ви се полага. Действайте сега, не утре.

Благодарности към Стефан, че е дал толкова интересни и подробни отговори. Според мен, това негово интервю, ще бъде едно от най-добрите, които ще бъдат публикувани. Въпреки, че той мисли, че не е нещо кой знае какво. 😀

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, споделете я, за да достигне до колкото се може повече ориентировачи.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *