Яна Пенева: Мисълта, че мога да бъда…

Ето, че стигнахме и до последното интервю от тази серия. Нарочно го оставих за малко по-късен етап и него споделих на следващата седмица след това на Здравко Колев. Първо, за да Ви оставя да се насладите и осмислите нещата от предишните интервюта. Второ, това е най-емоционалното и много искрено интервю от всички досега и вярвам, че ще Ви хареса много, ама наистина много.

Днешната гостенка е Яна Пенева от отбора на ,, Истрос“ Русе. Едно момиче на което усмивката не и пада от лицето. Тя е една от надеждите на България и е част от националния отбор.

Ще ви разкажа и един интересен спомен с нея. На националния шампионат по крос-кънтри, където бягах аз, тя стоеше от страни и викаше ,,Давай Шишков“ на всяка моя обиколна, нищо, че аз вече се чудех на кой свят се намирал след половината бягане. Както и я чувах да вика на всички останали състезатели пред мен и зад мен ,,Давайте момчета, супер сте, само така…“.

Айде да не се бавим повече и да преминаваме към основната част.

1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?

• Всичко започна през 2015г., когато хванах картата и компаса и реших, че ориентирането е моят спорт. Преди това бях влизала в гората с баща ми и с убеждението, че като вляза в гората няма да изляза, но това вече беше отминало. Мотивацията ми да продължа да практикувам този спорт бе желанието да стана най-добрата. В началото беше малко трудно за едно 11-годишно момиченце да свикне с всичките нови деца, нова среда, далеч от мама и тати, в големите гори, но амбицията беше тази, която ме подтикваше да продължавам въпреки всичко.❤️

2. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой, който те вдъхновява?

• Мисълта, че мога да бъда най-добрата ме правеше целеустремена, а добрите постижения бяха отплатата. Всичко това беше мотивацията ми само в началото. Започнах да постигам желаното и да ‘навлизам‘ в ориентирането, от което бях много радостна. И така, няколко години тренирах за резултатите, които ми носеше, приятелствата, които ми даваше и разнообразните дестинации, без истински да разбирам защо го правя. Но открих, че това не е правилният начин за мен. За последната година се замислих малко повече над нещата и осъзнах, че ориентирането е много повече от просто резултати, то е съвкупност от безценни житейски преживявания и уроци. Сега мотивацията ми е да се развивам, да правя това, което обичам по най-добрия начин.

Вътрешният ми мотиватор е вътрешното ми Аз, вдъхващо ми сила и подкрепа винаги, независимо от мнението на другите.

Човекът, на който винаги съм се възхищавала и който ме вдъхновява, е Ясна.❤️

3. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?

• Много силно жадувам да изпитвам удоволствие от всеки старт. (Знам, че невинаги можем да сме доволни от резултатите си, но поне да знаем как да реагираме най-ефективно на тях.) Желанието ми е да съм доволна от всяко бягане си, да се наслаждавам и да ми харесва да го правя. Повярвайте ми, всички постижения и титли идват, след като сте осъзнали процеса.

За да се случи това е нужно да обръщаме внимание и на вътрешното си Аз, освен единствено на физическата си подготовка.❤️

4. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него?

• Много пъти съм се губила в гората, понякога по-сериозно, стигайки до паника и безтегловност, други пъти по-незначително. Обаче тази година ми се случи да се изгубя в себе си, като не знаех дали да продължавам да практикувам този спорт, нито коя искам да бъда и какво искам да правя. Преминах това и успях да извлека всичко най-добро, също да разбера отговорите, като се обърнах към себе си, прочетох някои книги и осъзнах действията си. ❤️

5. Кои са трудностите, които изпитваш в твоя тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?

• За мен най-основната пречка е непостоянството ми, тъй като постоянно искам да правя нещо ново, да пробвам от всичко и да не застивам в еднообразието. Например до скоро ми беше скучно да бягам всеки ден, ала промених нагласата си, като започнах да възприемам всяка тренировка като ново предизвикателство. И познайте какво? След като възприех тренировките от тази гледна точка ми е много по-забавно и пълноценно да тренирам. И предизвикателството е изпълнено, и аз съм доволна. Всички са щастливи! ❤️

6. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.

• Пожелавам на всички да открият какво обичат да правят и да го правят, да бъдат много щастливи и да се радват на живота. Тренирайте и предизвиквайте себе си всеки ден!

Много искам да споделя едни думи на госпожата ми по химия, които дадоха превес на нагласата ми към тренировките. Те гласят:

„Щом си се захванала да правиш нещо и си отделила ресурси- време, усилия, труд, прави го по най-добрия начин.“ ❤️ Благодаря Ви, госпожо Желева!

Благодаря на ориентирането, приятелите ми, семейството ми, Маргото, всеки ориентировач и всеки човек за всичко!

Обичам ви! ❤️

УАУ! Наистина се надявам тази искреност да Ви е докоснала и да ви е научила поне на едно нещо от всичко това за което тя сподели с нас. По много увлекателен начин ни показа как се е справя с трудностите не само в ориентирнато, но и в личен план.

Пожелавам й успех в бъдеше и всичко най-хубаво и най-вече да продължава в същия дух.

Предишното интервю със Здравко Колев може да прочетете тук.

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, споделете я, за да достигне до колкото се може повече ориентировачи.