Кой съм аз

Казвам се Валентин Шишков, роден 26.07.1997 година в гр.Пловдив. От малък, моята страст е спортът. Занимавам се от близо 12 години с ориентиране и планинско бягане.

Моята цел е да тренирам всеотдайно и да гоня върхове в ориентирането, също така да споделям опитa си и знанията си, които съм натрупал през годините. Тук, в моя блог, ще споделям и пиша за нещата свързани с ориентирането - екипировка, избор на вариант, анализи от тренировки и състезания и много други.

 

Как започна всичко

Всичко започна с няколко занимания по ориентиране след часовете в училище, водени от Виолета Богданова. Тя беше учителка по физическо възпитание и спорт и бивша състезателка по ориентиране. Последва и първото ми участие в състезание, където успях да се класирам на 3-то място при М10, които бягат по маркировка. Тогава реших да се запиша към местния клуб СКО ,,Трапезица" 1954 Велико Търново, в който съм и до ден днешен.

През първите години явно желанието ми да тренирам и да постигам успехи не беше се родило. Причината, може би, е в това, че преди, а и по време на първите ми години в ориентирането, бях ходил и на много други спортове, на които не се задържах повече от 5-6 месеца. През тези години не тренирах особено често и ходех основно по състезания. Разбира се и резултатите не бяха кой знае какви, докато не дойде и преломният момент.

Един ден, докато бяхме заедно с тогавашния ми треньор Георги Карталов, си говорехме и той ми каза, че през следващата година Европейското първенство ще бъде чак в Португалия и ако тренирам мога да се класирам и да участвам в него. Така започнах да потренирвам все по-често, докато това не стана част от ежедневието ми. През този период по-скоро бях воден не толкова от участието и постигането на някакъв резултат, а пътуването в друга държава, което до сега не ми се бе случвало, но уви не успях да се класирам. Не отидох в Португалия, но и това беше преломният момент за мен, в който се събуди желанието за постигане на успехи.

Следващата година Европейското първенство беше в Македония и разбира се, моята първа изява на международната сцена. Резултатите не бяха кой знае какво - две 53-ти места на спринт и дълга дистанция. По-важното беше радостта, която изпитвах от участието си на такова голямо състезаие.

Оттогава насам спортът за мен се превърна в начин на живот.

А ориентирането... ориентирането е нещото, което ми дава радост, когато съм сред природата, свобода, когато пътувам и вдъхновението да си скъсвам задника от тренировки, за да постигам успехи.