Здравко Колев: Създавайте си цели, а не…

Още едно интервю, което е много силно и изпълнено с доста смисъл и мъдрост. Здравко Колев от отбора на СКО ,,Север“ – Плевен ще ви разкаже как е започнал да се занимава с ориентиране и как бързо е стигнал до това ниво,

на което се намира сега. Той е от младежите, които познавам от скоро и то не много добре все още, но пък в него си личи, че има хъса и желанието да постига резултатти.

А сега бързо към това, което е споделил той с нас.

1. Разкажи ни какво те запали първо, за да започнеш да се занимаваш с ориентиране и кое те мотивира да продължиш да го правиш?

• Разбирането за съществуването на този спорт стана по много необичаен начин. Някъде в 6 ^ти клас, докато бях в час по физическо и си скачах на въже пред салона, защото бях леко наказан, мина един от учителите по физическо, когото дори не познавах на този етап и ме попита с какво се занимавам. Той е в ориентирането от доста време и много хора го познават, казва се Милен Гургуров. Та, заговорихме се за този спорт, аз му разказах, че съм запален по планинарстването, че обичам спортуването и т.н. Тогава той ми каза, че има състезание (не си спомням къде) и предложи да ида просто да гледам за какво иде реч. Аз казах, че ще видя, но така и не отидох. Мина се време, когато пак го срещнах и той ми съобщи за тренировка, която ще се проведе през уикенда. Е, този път си казах, че е време да видя що е тва ориентиране и отидох. Честно казано тренировка като тренировка-показаха ми знаците, потичахме, говорихме, обаче на мен бързо ми стана интересно и се запалих. Мотивирах се да продължа, особено след първия ми лагер. Там почти на всяка тренировка аз и моят приятел Калоян се губехме заедно и не знам защо, но ни беше супер забавно, особено да обикаляме в увразите. Там се запознах с нови хора и като цяло си прекарах страхотно и бях решен, че ще продължа.

П.С. Не споменявам за самата природа и красотата на гората, защото на всички ни е известна тази черта на ориентирането.

2. Кои са причините да започнеш да тренираш целеустремено и да търсиш високи постижения в ориентирането? Кой е твоят вътрешен мотиватор? Има ли някой който те вдъхновява?

• Започнах първа година М14 и тогава все още се опитвах да „добутам до края“ с някакво прилично време. През втората година М14 почнах по-усилено да тренирам, отново имаше лагери, които много ми помогнаха и като цяло доста подобрих техниката си на ориентиране. В края на М14 бях почнал по-целенасочено да тренирам за М16 първа година, защото знаех, че там ще е доста по-трудно и по-технично. Тогава разбрах, че има национален отбор. Поставих си за цел да влезна, въпреки че тогава, честно казано, не вярвах много. Мотивацията идваше повече от това, че тренировките и състезанията ми доставяха голямо удоволствие. Конкретен човек, който да ме мотивира нямаше. Всеки, когото познавах, а и не само, по някакъв начин ми действаше в положителен аспект. Помня, че тогава, а и сега гледах клипчетата от тип “headcam orienteering”, при които можеш да видиш това, което вижда и ориентировачът, а едновременно с това и къде се намира на картата, за да добиеш по-добра представа.

3. Ако можеш да постигнеш каквото си пожелаеш в ориентирането, какво би било то? Какво според теб е нужно да направиш, за да се случи?

• Спечелването на медал от голямо състезание би ми донесло огромно щастие, особено от Европейско (EYOC) или Световно (WOC). Тук освен това, че ще са нужни много тренировки-физически и технически, ще трябва много хъс, вяра в себе си, като мисля, че са по-важни последните две, тъй като това е изключително динамичен спорт, при който това да тренираш много означава по-голям шанс за победа и никога не можеш да гарантираш, защото никой не е застрахован от грешки!

4. Всеки един е преживявал неуспех и е бил малко или много разочарован от това. Разкажи ни за един такъв момент и как си преминал/а през него?

• Правил съм всякакви грешки, както и всеки друг, но никога не съм се чувствал разочарован. Честно казано никога не съм имал толкова лош старт, че да си кажа „край това беше“ или дори да се доближа до тази мисъл. Винаги съм наблягал, в последствие, над това какво съм сгрешил и защо, и евентуално как да не го повтарям, отколкото да използвам други фактори като оправдания за лошото ми време.

5. Кои са трудностите, които изпитваш в твоят тренировъчен и състезателен процес? Кое смяташ, че ти пречи да награждаш и подобряваш резултатите си? А как мислиш, че би могло да се промени?

• Основните ми трудности идват от това, че успоредно с тренирането трябва и да се учи, а понякога нещата не се съчетават така както искам. Винаги съм имал мотивацията да тренирам и на този етап нещото, което може да попречи, в известна степен, на тренировките ми е лошото време или липсата на човек с когото да тренирам. Мисля, че техниката ми на ориентиране може да се подобри още доста, защото в ориентирането техниката надделява над бягането по важност в повечето случаи. С повече технически тренировки, повече лагери и повече състезания това ще се изглади.

6. Нека дадем нещо на тези които четат това интервю. Нещо с което да ги мотивираме, било ти цитат, нещо от теб с твои думи или каквото смяташ за добре.

• Самомотивирайте се, намерете кое е това нещо, което ви доставя прилив на енергия и удовлетворение. Насладете се на спорта и се забавлявайте. Не се плашете да правите грешки. Създавайте си цели, а не извинения и оправдания.

Само мога да благодаря на Здравко за супер хубавите и изчерпателни отговори, които е написал. Показва, че е от хората които се раздават в това, което правят на маск независимо какво е то.

Съветвам ви да го прочетете и втори път и да се опитате да усмислите нещата още по-добре. 🙂

Предишното интервю с Миряна Бойкова може да прочетете тук.

Ако ви е харесала статията и сте научили нещо полезно, споделете я, за да достигне до колкото се може повече ориентировачи.